На 18 септември Федералният резерв на САЩ обяви значително намаление на лихвения процент с 50 базисни пункта, официално започвайки нов кръг от облекчаване на паричната политика и прекратявайки две години на затягане. Този ход подчертава усилията на Фед да се справи със значителните предизвикателства, породени от по-бавния икономически растеж на САЩ.
Идвайки от най-голямата икономика в света, всякакви промени в паричната политика на САЩ неизбежно имат широкообхватни ефекти върху световните финансови пазари, търговията, капиталовите потоци и други сектори. Федералният резерв рядко прилага намаление от 50 базисни пункта с един ход, освен ако не възприема значителни рискове.
Значителното намаление този път предизвика широко разпространени дискусии и опасения относно глобалните икономически перспективи, особено въздействието на намаляването на лихвените проценти върху паричните политики на други страни и движението на капитали. В този сложен контекст начинът, по който глобалните икономики - особено Китай - реагират на страничните ефекти, се превърна във фокусна точка в настоящите дебати за икономическа политика.
Решението на Фед представлява по-широка промяна към намаляване на лихвите от други големи икономики (с изключение на Япония), насърчавайки глобално синхронизирана тенденция на облекчаване на паричната политика. От една страна, това отразява обща загриженост относно по-бавния глобален растеж, като централните банки намаляват лихвените проценти, за да стимулират икономическата активност и да стимулират потреблението и инвестициите.
Глобалното облекчаване може да има както положителни, така и отрицателни ефекти върху световната икономика. По-ниските лихвени проценти помагат за облекчаване на натиска за забавяне на икономиката, намаляване на корпоративните разходи по заеми и стимулиране на инвестициите и потреблението, особено в сектори като недвижимите имоти и производството, които са били ограничени от високите лихвени проценти. В дългосрочен план обаче подобни политики биха могли да повишат нивата на дълга и да увеличат риска от финансова криза. Освен това координираните в световен мащаб намаления на лихвените проценти биха могли да доведат до конкурентна девалвация на валутата, като обезценяването на щатския долар подтикне други нации да последват примера, изостряйки нестабилността на обменния курс.
За Китай намалението на лихвените проценти от Фед може да окаже натиск върху поскъпването на юана, което може да повлияе негативно на експортния сектор на Китай. Това предизвикателство се усложнява от бавното глобално икономическо възстановяване, което оказва допълнителен оперативен натиск върху китайските износители. По този начин поддържането на стабилността на обменния курс на юана, като същевременно се запази конкурентоспособността на износа, ще бъде критична задача за Китай, докато се справя с последиците от хода на Фед.
Намаляването на лихвените проценти от Фед също е вероятно да повлияе на капиталовите потоци и да причини колебания на финансовите пазари в Китай. По-ниските лихвени проценти в САЩ могат да привлекат международни капиталови потоци към Китай, особено към неговите пазари на акции и недвижими имоти. В краткосрочен план тези притоци биха могли да повишат цените на активите и да стимулират растежа на пазара. Историческият прецедент обаче показва, че капиталовите потоци могат да бъдат силно нестабилни. Ако външните пазарни условия се променят, капиталът може бързо да излезе, предизвиквайки резки пазарни колебания. Следователно Китай трябва да следи отблизо динамиката на капиталовите потоци, да се предпазва от потенциални пазарни рискове и да предотвратява финансова нестабилност в резултат на спекулативни движения на капитали.
В същото време намаляването на лихвения процент от Фед може да окаже натиск върху валутните резерви на Китай и международната търговия. По-слабият щатски долар увеличава нестабилността на деноминираните в долари активи на Китай, поставяйки предизвикателства пред управлението на неговите валутни резерви. Освен това обезценяването на долара може да подкопае експортната конкурентоспособност на Китай, особено в контекста на слабото глобално търсене. Поскъпването на юана допълнително ще намали маржовете на печалбата на китайските износители. В резултат на това Китай ще трябва да приеме по-гъвкави парични политики и стратегии за управление на чуждестранната валута, за да осигури стабилност на валутния пазар на фона на променящите се глобални икономически условия.
Изправен пред натиска на нестабилността на обменния курс в резултат на обезценяването на долара, Китай трябва да се стреми да поддържа стабилност в рамките на международната парична система, като избягва прекомерното поскъпване на юана, което може да подкопае конкурентоспособността на износа.
Освен това, в отговор на потенциалните колебания на икономическите и финансовите пазари, предизвикани от Фед, Китай трябва допълнително да засили управлението на риска на своите финансови пазари и да увеличи капиталовата адекватност, за да смекчи рисковете, породени от международните капиталови потоци.
В лицето на несигурното глобално движение на капитали Китай трябва да оптимизира структурата на активите си, като увеличи дела на висококачествените активи и намали експозицията към високорисковите, като по този начин подобри стабилността на своята финансова система. Едновременно с това Китай трябва да продължи да напредва в интернационализацията на юана, да разширява диверсифицираните капиталови пазари и финансовото сътрудничество и да засилва своя глас и конкурентоспособност в световното финансово управление.
Китай трябва също така постоянно да насърчава финансовите иновации и бизнес трансформацията, за да повиши рентабилността и устойчивостта на своя финансов сектор. На фона на глобалната тенденция на синхронизирано облекчаване на паричната политика, традиционните модели на приходи, базирани на лихвен марж, ще бъдат под натиск. Следователно китайските финансови институции трябва активно да проучват нови източници на доходи - като управление на богатството и финтех, диверсификация на бизнеса и иновации в услугите - за укрепване на общата конкурентоспособност.
В съответствие с националните стратегии, китайските финансови институции трябва да се ангажират активно във Форума за китайско-африканско сътрудничество в Пекинския план за действие (2025-27) и да участват във финансовото сътрудничество в рамките на инициативата „Един пояс, един път“. Това включва засилване на изследванията на международните и регионалните развития, задълбочаване на сътрудничеството с международни финансови институции и местни финансови субекти в съответните страни и осигуряване на по-голям достъп до информация за местния пазар и подкрепа за разумно и стабилно разширяване на международните финансови операции. Активното участие в глобалното финансово управление и определянето на правила също ще подобри способността на китайските финансови институции да се конкурират на международно ниво.
Неотдавнашното намаление на лихвените проценти от Фед предвещава нова фаза на глобално парично облекчаване, представяйки както възможности, така и предизвикателства за световната икономика. Като втората по големина икономика в света, Китай трябва да приеме проактивни и гъвкави стратегии за реагиране, за да гарантира стабилност и устойчиво развитие в тази сложна глобална среда. Чрез укрепване на управлението на риска, оптимизиране на паричната политика, насърчаване на финансовите иновации и задълбочаване на международното сътрудничество, Китай може да намери по-голяма сигурност на фона на каскада от глобални икономически несигурности, осигурявайки стабилното функциониране на своята икономика и финансова система.
Време на публикуване: 8 октомври 2024 г